Безспорно новият брой на сп. „Дракус“, а именно 1/2014, е събрал може би най-добрата селекция разкази, които скоро са ми попадали.
За мен няма съмнение, че отличеният в конкурса за фентъзи „Инстинкти“ на Иван Костадинов е най-добрият. Хареса ми гледната точка, действието, преживяването на главния герой, което е описано майсторски, както и разбира се намесата на магьосник, трансформации, същества и зъл император, подготвящ отряд от превъплъщенци. Адмирации за автора.
„Невидимият Джони Каил“ на Мариета Георгиева развива тезата за заслуженото наказание и житейските съдби на децата – сираци. Може би гледам разказа от по-социална гледна точка, но определено ми допадна.
„Наследството на „Кръстоносец““ на Георги Димитров е разказ, който ме върна в детските години, но сега вместо платноход в безбрежния океан, пътувах на звездолет. Сблъсъкът със злото на изгубения кораб, хорър елементите, правят разказа много силен.
„Огледалото“ на Нели Цветкова и силите, с които трябва да се справят трима човека. Дали дарбата служи за забавление или трябва да се контролира строго, за да не стане „сакътлък“. Интересен разказ, като се радвам, че завършва с хепи енд.
„Истината за Червената шапчица“ от Братя … Андрея Илиев. Няма какво да кажа. Трябва да се прочете. Много интересна и забавна трактовка.
Явор Цанев и „Флог“ – голямото игрище, на което няма сянка. Защо ли? Ами прочетете разказа. Явор Цанев е име, така че не очаквайте да „анализирам това“.
Your point of view caught my eye and was very interesting. Thanks. I have a question for you.