Tag Archives: стихотворение

не се обръщай

не се обръщайостави трамваяда те отведеи чуй скърцането муна завоя –животът ти ще продължино ти не се обръщайвалкириите са призованикръжат над менпод формата на гарваниа купичката житокоето никога не сваризабравиине се обръщайвсичко продължававинаги ще има трамвайкойто ще те отведеа мен не ме мислипръстта завива меи упокойва мечтите мине се обръщайи не се кръстибог за мен […]

грехът

грехът няма имегрехът няма границагрехът е червензвучи като симфонияс електрически китарии на вкус е сладъкс дъх на устнигорски плодовена сок от дълбинина природагрехът е въздиганедо първичното съвършенствоотприщва слънцаи гали сетиватагрехът на сърцетои грехът на тялотонямат имегрях –това си ти!

Смъртта

**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]

Чернота

**ЧЕРНОТА** последна целувкабяла премянабукет и венец Пред черната ямаот сватба беглецв ноемврийския дъжд тихо лежизатворила клепки в смъртен сън а китарата плачев ноемврийския дъжд за сватбатана мъртвата булка и всичко е тъй бялои чистов чернотата си

Душа

**ДУША**имаше ли душав тебили студена излетякато дъх на совав нощакогато отворих вратитена адаза да опознаеш лицеторъцете и тялото мибеше ли безсмъртнаили умрядокосната от легионите ми мъртвото ти тялоне ще погребанека е голо и само така както бях приживе но ще идвамще ти наливам от любимото питиеще паля от любимата цигара ще докосвам косите тицелувам страните […]

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]