Tag Archives: бял стих

грехът

грехът няма имегрехът няма границагрехът е червензвучи като симфонияс електрически китарии на вкус е сладъкс дъх на устнигорски плодовена сок от дълбинина природагрехът е въздиганедо първичното съвършенствоотприщва слънцаи гали сетиватагрехът на сърцетои грехът на тялотонямат имегрях –това си ти!

Смъртта

**Смъртта** Когато в самотаи свраките са в гръб,а враните крещят,потънали във скръб.Когато в тишина,слънцето бледнее,и пред амвона нямани свещ или паричка.Когато във нощта,и ангелите спят,изгубили крилевъв търсене на път.Прегърнал самотата,завил се с тиха скръб,полегнал с тишината,на демонския кръстопът,я виждам да пристигас усмивка от небе,очите й намигат,зоват, но накъде.Докосва ме със ноктии почва да дере,пък лакът […]

Чернота

**ЧЕРНОТА** последна целувкабяла премянабукет и венец Пред черната ямаот сватба беглецв ноемврийския дъжд тихо лежизатворила клепки в смъртен сън а китарата плачев ноемврийския дъжд за сватбатана мъртвата булка и всичко е тъй бялои чистов чернотата си

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]