Сто и петдесетте коня бяха залепили колата за шосето. Дървета и селски къщи прелитаха край мен като сиви метеорити, загубени в светлинния блясък на слънчевия диск. Единствено, от време на време, трактор или камион ме караше да намалявам скоростта. Но удоволствието беше неописуемо. Харесвах да пришпорвам звяра. Подминах отбивката за Ябланица и паднах на 40, […]
Железният път слиза от планината и се вие сред хълмове, покрай реката и вековната дъбова гора. Релсите не блестят на слънчева светлина, но белият чакъл, върху който са траверсите, сякаш свети. Край линията са нацъфтели макове, божури, маточина, жълтурчета, а сред туфите трева се виждат малки виолетки. От гората се чуват гласовете на славеи, от […]
И тази сутрин г-жа Филипс стана рано. Свенливите първи слънчеви лъчи надникнаха през кокетното и прозорче, за да я заварят вече край машината за чай, наметната с пеньоар. Докато чакаше чаят да се запари, мажеше препечена филийка с масло, която щеше да изяде заедно с твърдо сварено яйце от вчера. Г-жа Филипс бе вдовица от […]
Мечът лежеше окървавен във все още стиснатата ѝ около дръжката му ръка. Ръката се издигна и в знак на победа се удари по стегнатите в златна ризница гърди. Алените капки по зловещо озъбеното острие подскочиха. Уриил свали меча. Другата ѝ ръка разтвори стиснатите в юмрук пръсти и огненият пламък угасна. Димът от тлеещите тук-там огньове […]
По това време бях около петдесетте, уморен от живота и битки.
Разказът е отличен в Национален конкурс за къс разказ „Мостове“ с награда от журито.
