Седемте смъртни гряха на начинаещия (а и не само) писател

Sedemte

Писателите и изобщо творците са хора. Публиката не бива да забравя това. Също така изобщо не препоръчвам да надничате зад завесата, криеща фантастичния свят на твореца от личния такъв. Защото разочарованието ще е огромно независимо поради каква причина. А медиите, за съжаление, свикнаха широката общественост да бъде информирана кой каква тоалетна хартия ползва, какво и колко пие, къде обича да купонясва и с коя/ кой/ кои си ляга. И като споменах това, нека започнем директно със Седемте смъртни гряха на писателя.

1. Похот

Огромен брой хора, които имат някаква запъртъчена творческа искра, погребана под тонове загаснала лава и пясъци, смятат, че като започнат да пишат (демек да творят), желаещите за споделени ласки ще се редят на опашка пред дома им и ще сменят сексуалните си партньори, така както Гала сменя тоалетите си. Ако това е основната Ви цел да започнете да пишете, спрете веднага. Има и по-лесен начин да постигнете ниво на телесна конвертируемост, който няма да уврежда околните и да им носи психически травми.

2. Чревоугодие

Друг огромен брой писатели започват да пишат, защото имат нужда от професионална психиатрична, минимум психологична, помощ. Те пишат за себе си, разрешават собствените си проблеми, а близки и роднини са в див екстаз, че имат в рода си творец, който чупи семейните окови на предопределеността да е шофьор на такси, кравар, боклукчия или безработен крадец на държавна службица. Ако наистина имате нужда да напишете проблемите си, за да се почувствате така сякаш ги разрешавате, по-добре спрете. Едно, че се излагате пред публика, второ, това не помага. По-добре отделете сума и отидете при професионалист.

3. Алчност

Редица от успелите и известни писатели са напипали “златната жила” и знаят как да пишат, така че да продават хиляди екземпляри от словореда си. Тяхната мотивация е ПАРИ! ПАРИ! ПАРИ! и само ПАРИ! Факт е, че не всички в тази категория са некадърни, доста от тях стават за убиване на няколко часа от безсмисленото съществуване, което влачим след себе си, но дори и при тях съществува въпросът, който няма отговор десет минути след прочитане на творбата им: “За какво се разказваше в книгата?”В тяхна защита ще кажа, че ако не друго, поне са изградили стил и схема на писане, така че да продават максимално добре на минимална цена.

4. Леност

Огромен брой са и тези начинаещи писатели, които решават, че имат талант и “дар слово”, за да станат големи имена. Започват да пишат, но когато осъзнават, че писането е труд, тяхното желание става труп. Намаляват оборотите на писане, дори спират, защото успехите, известността, кинтите и мацките не идват веднага. Обхванати са от леност и започват да пишат глупави статии за още по-глупави сайтове. В крайна сметка леността убива таланта и загробва творчеството в зародиш.

5. Гняв

Гневът е лош съветник. Сигурен съм, че Кличко си е помислил точно това, когато прасна за последно Пулев в знаменития мач. Макар и в повечето случаи да е така, гневът може да е движеща сила, която да мотивира и спомогне развитието на начинаещ автор, така че той да стане успешен и развие стила си. Примери има много около нас, но човек трябва да е внимателен, защото гневът подвежда и оголва слабите страни на твореца, спира устрема в един момент и води до блажена леност (виж т.4).

6. Завист

Подобно на гнева, завистта може и да е движеща сила. Когато редовно виждаш плешив господин със старо сако и скъсани дънки в магазина, случайно разбереш, че е автор на “Богвите”, демек писател, можеш да се изкушиш да станеш и ти писател, за да достигнеш това невероятно ниво на успех, което може да бъде на всеки, стига да си плаща редовно и достатъчно. Да, това е наистина движеща сила, но реално тя не ви спомага да развиете вътрешното си аз, собствен стил, похват, сюжети, а да се върнете в пети клас и да пишете съчинения-разсъждания (като това, което четете в момента).

7. Горделивост

И ето чудото се случва. Имате издаден тираж от 500 бройки, които се продават в родното село и още две книжарнички в близкия областен град. Продали сте вече 400 от тях на роднините си до девето коляно, а останалите 100 очаквате да бъдат разграбени като мандарини по нова година преди ‘89 година, започвате да се движите с тежкарска походка на рапър с хемороиди от 90-те, прическата ви е като на вокала на Offspring, когато е бил на 20 години, а жестовете ви са премерени и точни като на гостуващия във ВИП брадър Евгени Минчев. Егото ви е толкова голямо, че ако пътувате с влак, трябва да заемете две съседни купета. Това, драги прокопсали приятели, е абсолютно вредно за вашето творчество, хъс и плам за писане. Издайте втора, трета книга и се опитайте да я продадете извън семейно-родствения кръг, извън населеното място, където ви познават всички – попа, даскала, кмета и полицая. Дръжте главата си наведена или сложете тухли в джоба, ако се справяте трудно с егото си, за да не излетите в орбитата на забвението и посредствеността.

Това са Седемте смъртни гряха на начинаещия (а и не само) писател, а ако се сещате за конкретни примери, ако се сещате за други грехове, споделете ги като коментар. Ще ми е интересно да чуя разсъжденията ви.

2 thoughts on “Седемте смъртни гряха на начинаещия (а и не само) писател

    • val says:

      Двете статии „Седемте смъртни гряха…“ и „Седемте добродетели…“ са шеговити, взаимно свързани разсъждения, в които, надявам се, всеки открива своите истини 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]