„Морфин“ – Михаил Булгаков

Всяка среща с добър писател е истинско тържество на духа и на нетленното, което остава след нас. Още по-впечатляващото в случая е базираната на истинския житейски опит на Булгаков история, разделена в 7 разказа.
Критиците отчитат, че ранните произведения „Записки на младия лекар“ загатват за таланта на младия автор, който изуява с коронното произведение „Майстора и Маргарита“. Лично аз не мога да направя разделение – стилът, увлекателността на историите са сходни, но това, което в „Морфин“ усещам като лично преживяване, съответно прави разказа близък за съпреживяване, в „Майстора и Маргарита“ отсъства. В най-известното му произведение безспортно има преплетени лични елементи и преживявания, но те са обвити в мъглата на фантазията и богатството на сюжета.

Действието се развива през 1917 година, тежки и смутни времена на революция и несигурност. Главния герой д-р Поляков е назначен в глуха, отдалечена провинция, където да лекува местните жители. Току що завършилия лекар предстои да се докаже не само пред селяните, а и пред себе си. Прекрасно са описани вълненията на млад специалист, който на теория е запознат със заболяванията, наблюдавал е операции и израждания, но никога не се е сблъсквал с тях пряко. Тази несигурност, която всеки от нас изпитва, когато излезе от университета подкован със знания, но лишен от всякакъв практически опит, което е основен проблем и на образованието в наши дни. Перипетиите, през които премина с помощта на фелдшера и сестрите в глухата провинция, медицинските случаи, негостоприемната природа и условия постепенно изграждат професионалиста, който успява да се наложи и да изгради име. Даже след като назначението му приключва и Поляков е изпратен в клиника в Москва, се усеща авторовата носталгия по онази чиста и първична селска идилия, където той се е чувствал важен и значин, единствено спасение в немалко случаи.

Сборникът завършва с „Морфин“ – истински психологично изследване и описание на симптомите на морфиниста, на това колко е лесно в даден момент да се поддадеш на изкушението, за да се освободиш от болката, а после бавно, но сигурно да завършиш в блатото на пристрастяваща агония.

Няма да излъжа, ако кажа, че тези разкази ми харесаха дори повече от „Майстора и Маргарита“, точно заради описаните лични преживявания и перипетии, заради описаната среда в началото на XX век в руските села, заради образите на пациентите, които понякога отхвърлят диагнозата и лечението и най-вече заради прекрасно предадените терзания на един млад човек, който трябва да заеме своето професионално място в този свят, а от там и житейския смисъл на своето съществувание като основа за постигане на лично щастие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]