Денят на народните будители

Статията е писана за „Отвъд кориците“ и е публикувана за пръв път там.

Днес, на 1 ноември (19 октомври по стар стил), отбелязваме един от най-българските, най-лични, най-светли празници – Деня на народните будители.
Всички помним портретите им от стените на училищните коридори и класни стаи, някои поизбелели, други позабравени, но неминуемо техните лица са запечатани в съзнанията ни. На този ден свеждаме глави и си спомняме за тяхното дело и неслоним дух, съхранил българщината в условията на робството и тежката ситуация за оцеляване на българското, защото те са носители на духовното просвещение, което дава тласък на националноосвободителното движение по българските земи. Едва тридесетина години след Освобождението е първото честване на този празник, което става в Пловдив през 1909 г.
Всепризнат патрон на българските будители е Св. Преподобни Йоан Рилски Чудотворец – български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на ставропигиален манастир в България – Рилския, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.

Народните будители са тези светли и напредничави за времето си хора, които помагат на народа да прогледне през мрака на невежеството, които донасят нови знания, които вдъхват сила и увереност на родината, които носят светлина в тъмното ежедневие, защото най-лесно се управлява безволев и глупав човек. Знанието е това, което дава крила на ума и трепет в душата, знанието е това, което може да гради и развива един човек, общност, народ. Силата на духа на един народ се калява подобно на стоманата чрез тяхната просветителска мисъл.

Имената, които трябва да почитаме и незабравяме са светите братя Кирил и Методий, дарили ни с писменост, Паисий Хилендарски, които в своята „История славянобългарска“ прокарва идеята за национално възраждане и освобождение, Софроний Врачански – пръв последовател на отец Паисий и автор на първата печатна книга на новобългарски „Неделник“, Петър Берон – лекар, философ, педагог, учен, автор на „Буквар с различни поучения“, Евлоги и Христо Георгиеви – търговци и банкери, които обаче са огромни дарители на училища, болници, университети, Братя Миладинови, които събират и издават книга българския песенен фолклор, Петко Славейков – публицист, учител, творец и критик на гърчеенето в българските културни среди,  Захарий Стоянов – революционер, политик, журналист и писател, апостол  на Априлското въстание, Иван Вазов, Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Караджа и още, и още, и още. Списъкът с тези силни и духовни водачи е дълъг и в него всеки от тях има огромна роля за въздигането на българския дух, култура и самосъзнание. Благодарение на тях, българския народ трупа увереност, гордост и вяра в собствените сили да постигне независимост и свобода, да се изправи като равен с равен с другите европейски държави, чиято възраст е далеч по-малка от колкото нашата, българската.

В наши дни съвременните будители не са толкова ярки образи, такива изразени водачи и вдъхновители. Известните лица са продукт на маркетинга и рекламата, на комерсиалността, но будители има и днес – това са от учителите в детски градини и училища, от университетите – хора, които предразполагат за любовта у подрастващите към науката и изкуството, хора, които творят в различни сфери на изкуството без да се интересуват от позиционирането на продукта в определена категория от страна на критиката, хора, които организират културни събития и обединяват творци с публика, хора, които издигат по свой собсвен начин духовността в условията на глобализъм и интерес към всичко ново и (малко)непознато.

Кои са съвременните будители за вас?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

ВАЛЕНТИН ПОПОВ ПРЕДСТАВЯ
На 04.04.2014 от печат излезе "Нощта срещу ноември". За заявка: [contact-form-7 id="274" title="Popup"]